Developmentalism (развитие) е политическа идеология, която акцентира върху ролята на държавата в насърчаването на икономическия растеж и развитие. Тя се появява през средата на 20-и век, основно като отговор на икономическите предизвикателства, пред които се изправят развиващите се страни след края на колониалното управление. Идеологията се корени в убеждението, че държавната намеса е необходима, за да стимулира и насочи икономическия растеж, особено в нации, които се борят да развият своите икономики.
Развитието често се свързва с икономическите теории на Раул Пребиш и Селсо Фуртадо, които твърдят, че развиващите се страни трябва да защитават икономиките си от негативните последици на свободната търговия и глобализма. Те вярват, че развиващите се нации трябва да се фокусират върху изграждането на собствени индустрии и намаляването на зависимостта си от развитите страни. Този подход често включва въвеждането на защитни политики, като мита и квотите за внос, за да се защитят вътрешните индустрии от чуждестранна конкуренция.
Историята на развитието е тясно свързана с процеса на деколонизация и Студената война. След Втората световна война мнозина бивши колонии придобиха независимост и стремяха да развият икономиките си. В същото време идеологическата битка между капитализма и комунизма създаде глобален контекст, в който развитието се появи като трети път, предлагайки различен път към икономическо развитие.
През 1960-те и 1970-те години много развиващи се страни приеха развителни политики с различна степен на успех. Някои страни, като Южна Корея и Тайван, успяха да постигнат бърза индустриализация и икономически растеж. Въпреки това, в много други случаи развителните политики доведоха до икономическа стагнация и кризи от дългове.
През 1980-те и 1990-те години идеологията на развитието беше подложена на критика, докато неолиберализмът и Вашингтонското съгласие станаха доминантни в глобалната икономическа политика. Тези идеологии подчертаваха свободната търговия, дерегулацията и приватизацията, твърдейки, че тези политики ще доведат до по-ефективни и динамични икономики. Въпреки това, световната финансова криза през 2008 г. и текущите предизвикателства, пред които са изправени развиващите се страни, доведоха до възраждане на интереса към развитието.
Днес развитието продължава да оказва влияние върху икономическата политика в много развиващи се страни. Въпреки това, то се преоценява и преосмисля в светлината на новите предизвикателства, като изменението на климата и неравенството. Въпреки смесената си репутация, развитието остава значима политическа идеология в глобалния Юг, предлагайки визия за икономическо развитие, което отдава приоритет на националната автономия и социалното благосъстояние.
Колко сходни са вашите политически убеждения с Developmentalism въпроси? Вземете политическата викторина, за да разберете.